Наблюдения над архитектурното образование е факултативна дисциплина, която се провежда през зимния семестър в Университета по Архитектура, Строителство и Геодезия (УАСГ), София.
Тя се организира и води от екипа на Underschool_. Предметът експерементира с образователни форми извън установените модели в УАСГ. Той цели да постави архитектурното образование като тема за изследване.
Темата през семестъра беше “Архивирането на историята на архитектурното образование в България”. Формалният повод за това беше 80-годишнината на УАСГ.
Цел
Основната цел през семестъра беше да се осъществи преглед, систематизиране и правилно архивиране на материали, свързани с историята на архитектурния факултет и да се идентифицират хората, развили архитектурното образование в страната.
Също така в процеса на работата през семестъра, чрез серия дискусии, да се провокира интересът на студентите към собственото им образование. Дисциплината позволи пряк сблъсък на студентите с научноизследователска работа.
Процес
Семестърът беше разделен на три работни модула.
- модул I: намиране, събиране и изследване на архивни материали;
- модул II: дискутиране на теми, свързани с архитектурното образование и неговото формиране;
- модул III: организиране и провеждане на отворена изложба.
Като част от процеса по време на семестъра, активните студенти от дисциплината взеха участие в научната конференция на САБ “Актуални проблеми на архитектурното образование в първите десетилетия на XXI век”. Те го направиха чрез следните текстове:
Увод
Актуалните проблеми в архитектурното образование са вероятно десетки, но ние представяме тези, които са ни афектирали пряко. Възможно е казаното от нас да бъде възприето твърде повърхностно, но силно се надяваме, че ще успеете да вникнете в думите ни.
Текст I
Парадоксът в архитектурното образование в България е липсата на индивидуален преподавателски подход към студентската работа, от една страна и почти не присъстващата в учебната програма групова работа, от друга. В резултат на което произведеният краен продукт се шаблонизира и така, заедно с осакатяването на авторството още в първите стъпки на проектиране, студентите биват лишавани и от основополагащото за всеки архитект умение за работа в екип.
В потвърждение на тази теза работят експериментални подходи в рамките на студентски практики, преддипломни проекти и допълнителни образователни модули извън учебната програма, при които свободата в определянето на заданието позволява организирането на мултидисциплинарни екипи, работещи в по – обширен обхват и позволяващи на всеки участник да се насочи към интересна за него проблематика.
На всеки етап от разработката се дискутира усилено, участниците имат опцията да се преориентират, подгрупите се преконфигурират в зависимост от интересите и силните страни на членовете си, анализът се обогатява, синтезът впоследствие е значително по-обективен. В резултат от всичко това екипът открива обща посока, вземайки предвид всеки репер по пътя си, но и давайки достатъчно широко поле за изява на индивида. Въз основа на завършения групов етап на разработката, всеки участник има ясна идея за посока на последващото контекстуално развитие на проекта си.
- к.арх. Валентина Сказко
Текст II
Първо, на база работата върху изследването на архитектурното образование, смея да твърдя, че приемствеността между лектори и асистенти е скъсана.
Преди асистентите са посещавали всички лекции, за да бъдат запознати с преподавания материал, а днес има такива, които дори не са запознати с изготвените задания за упражненията в съответната дисциплина. Липсва обща основа, върху която се базира даден курс.
От там може би идва и част от проблема с комуникацията между студенти и преподаватели. У голяма част от студентите липсва мотивация, а апатията се засилва, когато им бъдат дадени готови решения върху появилите се казуси. Да мислиш заедно с преподавател, който се интересува пряко от работата на студентите си и е готов да експериментира заедно с тях, е в основата на пълноценното партниране.
От тук пък идва и проблемът с експеримента и фактът, че архитектурното образованието в България е лишено от дисциплини, които да развиват свободомислието на студентите, по този начин да ги предизвикат, за да могат те след това в практиката си да имат смелостта да творят отвъд комерсиалното строителство.
И за финал, искам да задам въпроса: „Като студенти, които би трябвало да управляват образованието си, какво трябва да направим, за да бъдем чути и да постигнем разрешаването на поне няколко от ясните на всички проблеми в обучението по Архитектура?“
- к.арх. Павла Минкова
Текст III
неманифест
От позицията на пряк ползвател на нашето архитектурно образование, но и на активен и социално ангажиран млад човек искам да споделя с вас проблемите, които ми дават причина да твърдя, че университетът ни не изгражда нужните на обществото кадри, заинтересовани и готови да предложат решения за наболелите архитектурни проблеми в интензивно променящата се среда, която заедно обитаваме. Няма как да очакваме от образователната ни система да излизат архитекти със собствено мнение и идеи, ако хората, които им преподават, ежедневно възпитават апатия към заобикалящото ни и насърчават изготвянето на проекти „по калъп“ за оценка, базирана на неактуални изисквания към остарели задания. Липсата на конкуренция, както между студентите, така и между преподавателите, всеобщата демотивация, липсата на желание за създаване на нещо ново и непоощряването на експеримента превръщат образованието ни в стока, а завършилите го - в неосъзнати чертожници без кауза, готови да изпълняват послушно инвестиционните интереси. Страхът от промяна и необоснованото вкопчване в старите модели на преподаване са разбираеми, но не можем вечно да отричаме, че обучението ни има нужда от преосмисляне, докато очевидно около нас постоянно се произвежда посредствена архитектура.
-к.арх. Руслана Папулова | студент в IV курс | УАСГ
Текст IV
Влизайки за първи път в залата за упражнение, всеки млад студент по архитектура не знае какво го очаква, не е наясно що е то архитектурата. Ролята на преподавателя би следвало да бъде освен да търси рационално решение на заданието, да даде нужната свобода на всеки от своите студенти да създава. Подтиквайки студента да задава сам въпроси и да търси дълбочина в разсъжденията си, той би могъл да надхвърли и собствените си виждания върху проекта. Ролята на студента е не да знае, а да се научи какви въпроси да задава, но за да се научи, трябва да има срещу себе си преподавателски образ, готов на разговор помежду им, който да му даде посока в намирането на себе си. Но най-важното от всичко са действията: дали ще е присъствието на лекции или работата върху проект, да не са подтикнати единствено от крайната оценка. Тогава съвсем естествено в края на семестъра би следвало след обсъждане, ясно да си проличи кой е работил, за да изкара нужната за да продължи оценка, и кой е надскочил представата си за архитектура. Студентът трябва да притежава свободата да бъде, за да твори, а преподавателят е този, който трябва да даде светлина в тунела на незнанието.
-к.арх. Диана Манолова | студент в III курс | УАСГ
През декември 2022 г. беше организирана и проведена малка изложба на територията на УАСГ.
Събитието представляваше импровизиран "ден на отворените врати", в който можеше да се види част от събиращия се архив и да се дискутират запалено откритията в него.
След приключване на семестъра, проектът продължи да се развива под формата на комплексен научноизследователски проект, насочен към анализирането и комуникирането на историята на архитектурното образование в България.
Повече за изследването можете да прочетете тук