Идеи в емиграция

Преди 80 години архитектурното образование в България започва своя път чрез малка, но отдадена група практикуващи архитекти. Те били сред най-уважаваните членове на архитектурната колегия по своето време. Те до един били и възпитаници на западни университети.

Днес ние можем да разглеждаме завръщането и практикуването им в България, а впоследствие и създаването на първото българско архитектурно образование като изразители на техните каузи и идеали.

80 години по-късно всички бъдещи кандидат-архитекти се сблъскват с дилемата България или чужбина? Двете плетеници от хора, взели своите различни решения, рядко имат шанса да пресекат съдбите си по време на академичния си път. А всяка група понякога се чуди: “Какво ли е там?”.

“Идеи в емиграция” беше серия от събития, част от публичната програма на Underschool_.

В тях се срещнахме с наскоро завършили в чужбина архитекти. Те разказваха защо са взели другия избор и какви са днес личните им каузи в България. Участниците презентираха дипломните си работи като пряк продукт на тяхната академична работа. След това имахме шанса в открит разговор да изградим паралелите между “тук и там”.

Всичко това се случи като опит да започнем един по-широк разговор за архитектурното образование по света и дали още съществуват архитектурни каузи. Поради спецификата на събитието то се проведе в хибриден вариант. Публиката можеше да заповяда в студио "Прожектиране", а гостът се включваше с нас онлайн.

1 | Моника Маринова

Моника Маринова завършва архитектура във Великобритания – магистър в Университета Лондон Метрополитън, а преди това в Училището по архитектура в Манчестър. Професионалният опит на Моника започва в архитектурните студиа „Hawkins\Brown“ и „Takero Shimazaki Architects“, в сферата на обществени и образователни проекти. В момента тя е част от мултидисциплинарно архитектурно студио Think Forward в Бургас, където продължава да работи по социално значими проекти, сред които училища и градски пространства.

Наред с други признания, през 2020 получава Наградата за млад талант в сферата на архитектурата, част от изключително престижната Награда на Европейския Съюз за съвременна архитектура – Награда Mies van der Rohe.

Дипломният ѝпроект „Сцена за града“ представя интервенция в постиндустриалния английски град Стоук. Сред съществуващата архитектурна лингвистика на монументализъм и внушителни мащаби, предложената сграда изгражда обновен облик на стагниращите институции и представя културното наследство на града в нова светлина, внедрявайки индустриални похвати в контекста на обществени функции.

13.10.2022 Запис

| 2 | Данаил Мачев

Данаил описва себе си и дипломната си работа по следния начин...

Данаил Мачев е:

- Роден в Плевен през 1992, но от 2012 година живее във Виена;
- Започва да учи архитектура в УАСГ, но я завършва в техническия университет във Виена;
- Започнал като чертожник в IV семестър при NMPB Architekten, Виена, но сега е асистент проджект мениджър на съвместния им проект с OMA/Ellen van Loon, Ротердам;
- Практик, но обича теорията;
- Много щастлив да сподели опита си с българските студенти, но още по развълнуван за дискусиите.

Този проект не е:

- "Правилен" ;
- Еднозначен ;
- Монументален;
- Еднопластов и лесноразбираем;
- Успял да даде отговор на въпросите, които го провокираха.

27.10.2022 Запис

|3| Явор Иванов

Явор Иванов е възпитаник на магистърската програма на Лондонската школа по архитектура, а бакалавърската си степен завършва в Нотингамския университет. След първоначалната си година стаж в основаното от Ричард Роджърс ателие Rogers Stirk Harbour + Partners (понастоящем RSHP), започва работа в архитектурното студио Haworth Tompkins, където в последните четири години работи върху поредица градоустройствени, жилищни и консервационни проекти. Въпреки пребиваването си в чужбина, той остава неразривно свързан с българския контекст чрез своите доброволческа дейност и публикации.

Дипломният му проект „The Live/Work City” („Град за живот/работа“) представлява алтернатива за преустройството на лондонския квартал Хакни Уик. Заданието цели съхранението на индустриалните функции, които съставляват уникалността и характера на мястото, и интегрирането им в променящият се баланс между пространства за живот и работа в градското пространство. Архитектурният език търси баланс между изразите на жилищното и работното, частното и публичното и между проектираното от архитекта и адаптираното от ползвателя.

През 2021, дипломната работа на Явор е номинирана за студентската награда на Architect’s Journal и за наградата на Кралския институт на британските архитекти в магистърска категория, RIBA Silver Medal. Проектът е публикуван в редица архитектурни издания, включително Dezeen.

10.11.2022 Запис

|4| Ани Дошева

Ани е архитектурен дизайнер, занимаващ се с временни постройки, сценичен и филмов сет дизайн и реставрация на културни паметници. Завършва Бакалавърска степен по Архитектура в Bartlett, UCL в Лондон. По време на обучението си в Англия развива интерес към експериментиране с материали от различен характер като хидравлично огънати фасадни елементи от мед, бетонни отливки в пясък и двойно огънати мембрани от дърво и текстил. Има опит в архитектурни студия в Лондон сред които Sheppard Robson, Bogle Architects, Serie Architects и е работила по проекти в Великобритания, Близкия изток, България, Македония, Чехия и Румъния. Към момента, Ани следва Магистърска степен по Архитектура в TU Delft, Нидерландия. Успоредно се занимава с проекти свързани с изложбен и ландшафтен дизайн в България и Великобритания.

Дипломният и проект, „Музей Малио: Медният Звук на Водата“ е разположен в Боргоново, малък град в близост до северния ръкав на италианската магистрала А1. Музеят заема пространството между стените на изоставената фабрика „Малио“ – най-известният производител на хартия за цигари в Европа през 50-те години на 20-ти век. Разгърнат в няколко мащаба, проектът има за цел както да опази сградата като недвижимо културно наследство, така и да материализира спомена за преработка на хартиеното влакно, ключово място в което има медта като материал. Изработвайки оригинални медни компоненти с помощта на хидравлични средства, индустриалният процес е не само визуално представена в залите на музея, но става и ключов строителен похват, запечатан в материята на сградата.

24.11.2022 Запис

|5| Камелия Маринкьова

Камелия описва себе си и проекта си по следния начин:

Завърших архитектура в TU Delft (Магистърска степен) и Politecnico di Milano (Бакалавърска степен). Образованието ми в чужбина ми помогна да изградя обширни познания по история и теория на архитектурата и градоустройството, технология, както и да развия усещане към провеждането на проучвания. По време на международния ми академичен и професионален опит развих изключителен интерес към темата за трансформация и социално активиране на съществуващия контекст, към дизайн, който взема под внимание препятствията на средата, както и към устойчив и кръгов подход. Тези теми ме вдъхновяват да влагам знанията и упоритата си работа в архитектура, която допринася положително към обществото и околната среда. След дипломирането си през 2021 започнах работа като младши архитект в Нидерландия.

"Bricolage of Society: A new public ground for Nijmegen" - e проект базиран и вдъхновен от идеята за бриколаж - понятие, което поставя креативното творене и оцеляване на Робинзон Крузо с подръчни материали в основополагаща гледна точка и спомагащ подход към проекта. Фокусът е поставен върху изграждането на обширно разбиране на пространството с цел развиване на по-голяма чувствителност и усет към съществуващото – съществуващо по отношение както на физическата среда около нас, но и на самите хора, които формират жизнения градски контекст. Мястото на проекта, в момента заето от търговски център, има дълга история от преобразявания с различни сгради, възникващи през вековете, и осезаеми следи от събития, които изграждат богат градски колаж с отличителни фрагменти и исторически слоеве - изобилен набор от инструменти за нас като архитекти, боравещи с наличните под ръка материали. Проектът има за цел да създаде архитектурна интервенция, в която пъстрата палитра от обитатели на града и съществуващите сгради биха могли да се вплетат и да оформят една нова социална среда - градски център приветстващ различните култури.

06.12.2022 Запис

Проекти За нас Манифест ПартньориКонтакти

Проекти

За нас

Манифест
Партньори
Контакти