Увод

Актуалните проблеми в архитектурното образование са вероятно десетки, но ние представяме тези, които са ни афектирали пряко. Възможно е казаното от нас да бъде възприето твърде повърхностно, но силно се надяваме, че ще успеете да вникнете в думите ни.

Текст I

В потвърждение на тази теза работят експериментални подходи в рамките на студентски практики, преддипломни проекти и допълнителни образователни модули извън учебната програма, при които свободата в определянето на заданието позволява организирането на мултидисциплинарни екипи, работещи в по – обширен обхват и позволяващи на всеки участник да се насочи към интересна за него проблематика.

к.арх. Валентина Сказко

Текст II

Първо, на база работата върху изследването на архитектурното образование, смея да твърдя, че приемствеността между лектори и асистенти е скъсана.

Преди асистентите са посещавали всички лекции, за да бъдат запознати с преподавания материал, а днес има такива, които дори не са запознати с изготвените задания за упражненията в съответната дисциплина. Липсва обща основа, върху която се базира даден курс.

От там може би идва и част от проблема с комуникацията между студенти и преподаватели. У голяма част от студентите липсва мотивация, а апатията се засилва, когато им бъдат дадени готови решения върху появилите се казуси. Да мислиш заедно с преподавател, който се интересува пряко от работата на студентите си и е готов да експериментира заедно с тях, е в основата на пълноценното партниране.

От тук пък идва и проблемът с експеримента и фактът, че архитектурното образованието в България е лишено от дисциплини, които да развиват свободомислието на студентите, по този начин да ги предизвикат, за да могат те след това в практиката си да имат смелостта да творят отвъд комерсиалното строителство.

И за финал, искам да задам въпроса: „Като студенти, които би трябвало да управляват образованието си, какво трябва да направим, за да бъдем чути и да постигнем разрешаването на поне няколко от ясните на всички проблеми в обучението по Архитектура?“

к.арх. Павла Минкова

Текст III
(неманифест)

От позицията на пряк ползвател на нашето архитектурно образование, но и на активен и социално ангажиран млад човек искам да споделя с вас проблемите, които ми дават причина да твърдя, че университетът ни не изгражда нужните на обществото кадри, заинтересовани и готови да предложат решения за наболелите архитектурни проблеми в интензивно променящата се среда, която заедно обитаваме. Няма как да очакваме от образователната ни система да излизат архитекти със собствено мнение и идеи, ако хората, които им преподават, ежедневно възпитават апатия към заобикалящото ни и насърчават изготвянето на проекти „по калъп“ за оценка, базирана на неактуални изисквания към остарели задания. Липсата на конкуренция, както между студентите, така и между преподавателите, всеобщата демотивация, липсата на желание за създаване на нещо ново и непоощряването на експеримента превръщат образованието ни в стока, а завършилите го - в неосъзнати чертожници без кауза, готови да изпълняват послушно инвестиционните интереси. Страхът от промяна и необоснованото вкопчване в старите модели на преподаване са разбираеми, но не можем вечно да отричаме, че обучението ни има нужда от преосмисляне, докато очевидно около нас постоянно се произвежда посредствена архитектура.

к.арх. Руслана Папулова

Текст IV

Влизайки за първи път в залата за упражнение, всеки млад студент по архитектура не знае какво го очаква, не е наясно що е то архитектурата. Ролята на преподавателя би следвало да бъде освен да търси рационално решение на заданието, да даде нужната свобода на всеки от своите студенти да създава. Подтиквайки студента да задава сам въпроси и да търси дълбочина в разсъжденията си, той би могъл да надхвърли и собствените си виждания върху проекта. Ролята на студента е не да знае, а да се научи какви въпроси да задава, но за да се научи, трябва да има срещу себе си преподавателски образ, готов на разговор помежду им, който да му даде посока в намирането на себе си. Но най-важното от всичко са действията: дали ще е присъствието на лекции или работата върху проект, да не са подтикнати единствено от крайната оценка. Тогава съвсем естествено в края на семестъра би следвало след обсъждане, ясно да си проличи кой е работил, за да изкара нужната за да продължи оценка, и кой е надскочил представата си за архитектура. Студентът трябва да притежава свободата да бъде, за да твори, а преподавателят е този, който трябва да даде светлина в тунела на незнанието.

к.арх. Диана Манолова | студент в III курс | УАСГ