I етап (преди БАСА)
В този етап водещите реализираха сами собствените си идеи. По този начин те успяха да се отърват от творческото си его и да изпробват нови подходи към работата си.
Материалната намеса представляваше кратка серия от времени архитектурни инсталации в центъра на София.
Стълбището едновременно като пространство и като елемент винаги е била разпознавана от нас като нещо по същество “несофийско”. Сблъсък с първите ни софийски градски стълбища е бил неочакван и запомнящ се. Проектът пита “Как отново да превърнем градското стълбище в неочаквано изживяване за всички свикнали с тях минувачи, които ги използват всеки ден?”
При стълбище на ул. “11-ти Август” са използвани жълти плоскости, които имат за цел да разбият обичайната пешеходна траектория на минаване като едновременно предлага място за сядане.
При стълбище на ул “Панайот Волов” са използвани две червени рамки, които са поставени в началото и края на стълбището. Те успяват да дефенират стълбището като пространство, създавайки усещането на открит тунел.
II етап (по време БАСА)
В този етап се реализира основната цел - да се превърнат записалите се от “участници” в работилницата във нейни “водещи”. Да се даде нужното базово познание за това какво е работилница и как се създава такава. След това да се остави нужното време на новите водещи сами да създадат и реализират своята идея.
Преди да се стигне до подаването на щафетата се мина през процес, в който:
- се изследваха факторите тема-място-подход-реализация като формообразуващи на всяка една работилница;
- търсеше се степен на свобода, в която всички се чувстват сигурни;
- набелязваха се репери, резултат от процеса и дискусиите ни. Те имаха за цел да помогнат на новите водещи при изграждането на собствената им работилница.
По време на процеса стоеше и другия голям залог - дали с ограничено време, с
което новите водещи разполагаха, щяха да успеят да обединят усилията и идеите си и да достигнат до един общ колективен продукт.
Те успяха. Намесата, която виждате на снимките е плод на техния колективен стремеж. “Апаратът за измерване на време” беше измислен, заплануван и реализиран за отрицателно време. В участници на новата работилница се превърнаха всички присъстващи по време на Българската архитектурна студентска асамблея. Това се случи посредством интеракцията на общността с инсталацията.
Това което чувате на записа е представянето на работилницата. То е изградено от "секси фрази" подредени на случаен принцип, често срещани в описания на минали вече работилници на мрежата на EASA от последните години. Защо? Защото разчитахме именно на позицията, че думите са често манипулативни и служат за създаване на представи в главите на хората. Презентирайки им множество концепции, всеки имаше свободата да си представи работилницата, в която той иска да участва/създаде.
#работилница
Място: Белиш, България
Водещи/Участници:
Виктор Дамов
Рая Димитрова
Участници/Водещи:
Елена Райчева
Дарина Бончева
Павла Минкова
Руслана Папулова
Теодоси Ставрев
Страница в Instagram